ПРОПЪТУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пропътувам като прил. Който е изминат с пътуване. Забележителни са сведенията на Аристобул, който е придружавал Александър Македонски в неговия поход и на старини е написал историята на Александра, свързана с описание на пропътуваните земи. Пр, 1953, кн. 1, 82. Пропътувано разстояние. Пропътувани километри.