ПРОПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пропѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пропя̀л, -а, -о, мн. пропѐли, прич. мин. страд. пропя̀н, -а, -о, мн. пропѐни и пропя̀т, -а, -о, мн. пропѐти, св. 1. Непрех. и прех. Започвам да пея за пръв път или отново. Тя [съпругата ми] свиреше на акордеон .. Вкъщи постоянно гледах нотни листове. Но не пропях. К. Калчев, ДНГ, 6. Не искам да бъда поредният актьор, който е пропял. Но вече съм събрал доста записан материал, така че планирам да издам албум. П, 2004, бр. 38, 11. На четири години пропяла в църковен хор. Кеш, 2002, бр. 10, 16. Той изпълнява попмузика, но отскоро пропя и оперни арии.
2. Непрех. и прех. Започвам да пея; запявам. Отишли на сбор. Сръбнали, развеселили се и пропели. К. Петканов, СВ, 140. Отново прозвуча същата песен, изпълнена от пискливи детски гласчета. Но сега вече пропяха и чиновниците, а след тях и народът. Г. Белев, ПЕМ, 65. Кога си сръбне повечко винце или ракийца, тогива му дохождаше кефа, тогива се той развеселяваше, биля и пропяваше. Ил. Блъсков, ПБ I, 61. ● Обр. Асен искаше да скача, да лудува, да крещи и да пее. Тъкмо седна, и звънецът пропя весело из цялото училище. П. Стъпов, ЧОТ, 82. Късно тази вечер сирените пропяха и гостите се затичаха за прикритие, криейки се под легла, в долапи, където и да е. А. Георгиев и др., СС (превод) [еа]. Ненадейно пропя картечница. К. Петканов, ОБ, 106. А ти га чуеш, майно льо, / че куршум пропей над село / и момци вече наскочат, / ти излез, майко — попитай ги / де ти е чедо остало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
3. Прех. Казвам, изричам нещо с пеене или с напевен, мелодичен глас. Той се приближава .. и тъпичко пропява: — Цаче-е-е! Дай на Лакинци малко месце и милинка! Д. Немиров, Б, 7. Между два залъка човекът източваше шия и пропяваше все едно и също: — Насам, наса-а–м! При бай ви Саздо няма празно. Г. Мишев, ЕП, 8. Гибсън изруга, японецът пропя нещо на своя неразбираем японски. — Командирът на тоя кораб няма ли най-после да каже нещо? — рече англичанинът. Л. Дилов, НП, 7-8. // При религиозна служба изричам текст с пеене. Пред младоженците стоят трима свещеници, един от които чете евангелието, а другите двама мъркат нещо под носа си и от време на време пропяват .. едно безкрайно „ами-и-и-н!“, за да придадат по-голяма тържественост на венчавката. Св. Минков, РТК, 126. Той пак пропя същото и осени три пъти тълпата богомолци с кръста. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 137. // За глас — произнасям нещо напевно, мелодично. Ран Босилек почука леко на вратата. — Да-а-а! — пропя от стаята силен, плътен глас. Г. Русафов, ИТБД, 101. — Не е ли там годеницата или... годеникът? — А, няма ги... Те са на пазар... — пропя гласчето на слугинята и пресекна в миг от хлопването на слушалката. М. Грубешлиева, ПИУ, 249. // Разг. При оплакване на покойник — започвам да пея (в 7 знач.), да нареждам за някого. Тая печал беше някак далечна и тиха, сякаш не бяха те живи хора, а покойници, над които са пропели заупокойки, прослужили панахиди и парастаси и образите им са само спомени. Ст. Загорчинов, ДП, 195.
4. Непрех. За птици и някои насекоми — започвам изведнъж да издавам разнообразни мелодични звуци, да пея; запявам. Някъде близо до тях, сред цветовете, пропя славей. А. Гуляшки, ДМС, 113. Не се чуваше дори птиче да пропее. Й. Йовков, СЛ, 119. Пропява някъде щурец. Ст. Поптонев, ПЦ, 10. Пропело пиле гергьовско / навръх май, на личен ден. НБ, 1876, бр. 40, 156. Три пъта пропе билбилот, / а девет пъта пауно. Нар. пес., СбБрМ, 439. // Стесн. За петел — започвам изведнъж да кукуригам; изкукуригвам. Нощта беше все така тъмна, студена и страшна, отнигде не идваше никакъв признак на живот, дори куче не се чуваше да залае или петел да пропее. Д. Талев, ЖС, 16. Улиците наоколо бяха празни. Нямаше жива душа. Тук-там пропяваше петел, излайваше куче. К. Митев, ПБ, 396. През нощта петелът според навикновението си пропял. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 78. Пропяват петлите и куче залае / и някъде песен моминска отекне. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10. „Либе Диляно, Диляно, / аз ща да ида, Диляно, / у чичови си на гости, / ти да ма, либе, почакаш, / доде петлите пропеят.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
5. Прен. Непрех. и прех. Разг. Принудително, често с бой, мъчения или заплахи признавам, издавам нещо, което съм скривал или премълчавал; пея, изпявам, проговарям. Ако заподозреният не пропее първите пет–десет минути, когато е в шок, така да се каже, може никога да не проговори. Кр. Бъчваров, ИЛ (превод) [еа]. Като разбра, че всички са прибрани и че ако не той, някой друг ще пропее, си каза всичко — все пак той си беше обикновен изпълнител, друг беше организаторът. Диал., 1990, бр. 95, 5. По време на разпита той пропял кои са му съучастниците. ДТ, 2006, бр. 53, 40.
6. Прех. Диал. Изпявам (Н. Геров, РБЯ). Сладка им песен пропяа. Н. Геров, РБЯ IV, 310. пропявам се, пропея се страд. от пропявам в 1-3 и 6 знач.
ПРОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; пропѐя се св., непрех. Диал. Пропявам (в З знач.). — Вий сте бръснар? — пропя се Гики. — А, чудесно! Аз ще се стрижа при вас. А. Страшимиров, Съч. V, 346. Отведнъж той се обърна, сграби пак главата ѝ [на мъртвата] в шепите си .. и се пропя: — Райке... Райке... стопанко мила... Г. Райчев, ЗК, 217-218.
◊ Пропява / пропее червен петел някъде. Диал. Става пожар някъде, запалва се нещо. Неведнъж Гроздан беше се заканял, че някоя нощ в двора му ще пропее червен петел, а в езика на злосторниците това значеше пожар. Й. Йовков, Ж 1945, 99. Пропя ми (ще ми пропее) петела; и моя петел пропя (ще пропее). Разг. Сполучих (ще сполуча) и аз в нещо, настъпиха (ще настъпят) и за мене щастливи дни. — Бай Стефане, и тоя път не ще ти пропее петелът. Нищо добро не може да ви се предвещае. Т. Харманджиев, KB, 244. Разбрах аз по-късно къде лежи имането .. Най-сетне и моят петел пропя. А. Каралийчев, НЗ, 185.