ПРОПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пропявам и от пропявям се. Пропяването на първи петли е знак, според народното вярване, че всички злини се изгубват и не е вече страшно да се ходи по самодивските места. Ц. Гинчев, ГК, 102. Тя се събуди едва тогава, когато при пропяването на петлите и звъна на черковните камбани всички станаха от пейките и казаха: — Да отидем на утринната служба! Ек. Златоустова, К (превод) [еа].