ПРОРАБО̀ТВАМ, -аш, несв.; прорабо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. За механизъм, машина, орган и др. — започвам да работя, да функционирам за първи път или отново. — За асансьора, за асансьора! — Какво? Да не би да работи? — Даа, представи си, вчера е проработил. Тарас, СГ, 92. Накрая двигателят проработил равно, но камионът не тръгнал — износените, свикнали на леност гуми, загърмели една подир друга. Ст. Сивриев, ЗСБ, 75-76. Когато за дадена изложба потрябва някоя от машините, тя се вади отнякъде почти на парчета, с изметнали се или липсващи части, скърпва се, по някакво чудо проработва и после пак потъва там, откъдето е дошла. Култ., 2003, бр. 20, 16. Другият бъбрек бе присаден на 44-годишен мъж .. Операцията приключи в около 15 ч. и няколко часа по-късно новият орган на пациента проработи. Сега, 1999, бр. 22, 11. Зиме земята е като мъртва, тогава е като часовника, който си е свършил забиколката и запрял ся е. Но всяка пролет премудрий и всемогущий Создател навива изново тоя часовник, за да проработи пак. С. Радулов, НД (превод), 140.
2. Прен. За план, идея, мярка и др. — довеждам до желания резултат, оказвам се успешен, ефективен; сработвам. Образователното министерство пише стратегии почти всяка година. Те са все различни и все не проработват. Кап., 2004, бр. 30, 5. Ако законът обаче не проработи, добрите намерения ще останат само на книга. Сега, 1999, бр. 178, 3. Той се чуди как никой до този момент не се е сетил да приложи японския модел срещу стрес у нас. Изпитано средство. Ще проработи, уверен е директорът. С, 2006, бр. 4718, 17.
◊ Проработва ми / проработи ми късметът (щастието). Разг.; Проработва ми / проработи ми честта. Диал. Почвам да имам успех, сполука, започва да ми върви. Първият ден виках, драх си гърлото — не можах да продам нито една чушка .. На втория ден късметът ми проработи: една сляпа бабичка си купи две михленца за два лева. А. Каралийчев, ПГ, 70. Обаче този път щастието му проработило. Намерила се една добра и милостива г-жа на име Магдалина Станкович, която го приела като свое чедо. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 255. „Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да ѝ проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее.“ Ал. Константинов, Съч., 293-294.