ПРОРА̀СТЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Прораснала част, кълн на семе и под. Прорастъците при дълбоко заровените семена не могат да стигнат повърхнината на почвата и загиват. Пр, 1952, кн. 5, 55. Двадесет дни след обработката .. те [картофите] са имали прорастъци, дълги от 1 до 6 см. Д. Георгиев и др., ХР, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)