ΠΡΟΡΕΒΑΒΑΜ, -аш, несв.; прорева̀, -ѐш, мин. св. -ax, св., непрех. 1. За животно — изведнъж надавам рев, започвам изведнъж да рева; изревавам. Една сутрин войникът, който охраняваше, от скука ли, или от злост, взе съчка и я ръгна в устата на мечката. Разяреният звяр се изправи и прорева. Ламар, ГМ, 10. — Мирко, майка, ти пак си заспал! Ставай, че кравата прорева, ще скъса въжето! Г. Краев, Ч, 140. Отишъл си вкъщи, вкарал магарето в яхъра, вързал го на яслата и седнал на прага — чака магарето да прореве. А. Каралийчев, ТР, 108. Ти си спомняш отколе / как, запрели до старата пътна врата, / прореваха зажеглени двата ни вола. М. Недялков, Л, 41.
2. За човек — надавам, издавам изведнъж силен вик, вой, обикн. от болка, ужас, гняв и под.; изревавам. Пушки загърмяха в нощта, тревожни викове се понесоха. Някой прорева и падна от моста във вира. Д. Марчевски, ДВ, 180.
3. Прех. Неодобр. Казвам, изричам нещо, обикн. неприятно, грубо, с много висок, силен глас; изревавам, изкрещявам. — Но кажете най-сетне кое място искате! — Никое! — прорева той в отвора на канторката, дръпна се и тръгна към изхода. О. Василев, Т, 66. — Не съм съгласна! — прорева отново разярената съдница. — Няма какво много да разискваме — всичко е ясно! Т. Генов, ДОД, 34. Качулят бързо съобразява, преглъща си плюнката и проревава още по-силно: — И Негово величество да живее, еди-как си! Чудомир, Съч. II [еа].
4. Прен. За сигнално звуково устройство — издавам изведнъж силен, пронизителен звук; пропищявам. Мировянци ще извадят сланина, ще вземат от кръчмата при прелеза вино, ще пием всички с една чаша, ще се шегуваме и бъбрим шумно, ослушвайки се от време на време дали няма да прореват сирените. К. Константинов, ПП, 17.
5. Прен. Започвам да протестирам, да се оплаквам силно от някого или нещо или настойчиво да искам нещо; проплаквам, пропищявам. Настанал нечуван и невиждан глад... Хората започнали да събират буков желъд и да го мелят на брашно .. Проревали дечицата за хляб. Н. Хайтов, ПП, 80.