ПРОРЕДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; проредѐя, -ѐеш, мин. св. проредя̀х, прич. мин. св. деят. проредя̀л, -а, -о, мн. проредѐли, св., непрех. 1. За някакво множество или редица от обособени части, елементи — ставам по-рядък, увеличава се разстоянието, пространството между отделните части, елементи; оредявам. Грашев на това място се спускаше надолу, гората тук проредяваше. Д. Фучеджиев, Р, 207. Изведнъж гъстата растителност проредя, пред пътниците се възправи бяла коралова скала, надвесена като корниз над пътеката. Ив. Бояджиев, КС (превод) [еа]. Косата му сега беше проредяла и посивяла над слепоочията. К. Калчев, СТ, 118. Шумата ѝ [на черницата] бе проредяла, вятърът шумеше из нея. Т. Харманджиев, КЕД, 218. Селото беше горено, затова бяха проредели махалите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 367.
2. Само мн. и 3 л. ед. За множество, група, кръг от хора — ставаме малко или по-малко, намаляваме по брой, количество някъде; оредявам. Когато се върнах, навалицата в салона беше проредяла. Г. Райчев, Избр. съч. I, 29. Не след дълго над кварталите около завода се чу самолетен бумтеж. Гражданите плахо започнаха да поглеждат към небето и притичваха към скривалищата. Опашката пред фурната изведнъж проредя, после съвсем изчезна. П. Славински, ПЩ, 175. Той често идваше уж на пазар и се повидеше с някой стар приятел. Напоследък трудно ги намираше. Бяха проредели. Кр. Григоров, И, 63. Дано прокара път за двайсетте хиляди кюрди, гладували и мръзнали под Видин, за да проредеят под ножа на шантавите Селимови низами. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 143. Жителите му [на селото] кореняци обаче пострадали силно от нескончаемите набези по време на нашествието, силно проредели и едва наброявали триста християнски къщи. Е. Грозданова и др., БПШВ [еа].
3. Само мн. и 3 л. ед. За последователни еднородни действия, събития, прояви и под. — започваме да се извършваме, осъществяваме, проявяваме по-нарядко, през по-големи интервали от време; оредявам, разреждам се. Влакът изсвирва, тракането на колелата проредява и вагоните се удрят един в друг. Ст. Сивриев, ЗСБ, 223. Когато изстрелите на Станьо проредяват, един от началниците .. вика с всички сили: — Предай се! М. Гръбчева, ВИН, 268.
4. За дим, мъгла и под. — ставам по-рядък, по-малко плътен; разреждам се. Изгасна огънят. Проредяха черните барутни пушеци — стопиха се в утринното небе и изчезнаха. П. Славински, ПЩ, 466. // За въздух — ставам по-рядък, разреден; разреждам се. Непознато чувство сви гърдите му и притиснато до болка, сърцето заудря силно. Въздухът проредя и не достигаше. Кр. Кръстев, К, 89.
ПРОРЕДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; проредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прореждам. Денят беше облачен, свъсен и прохладен, духаше резливичък вятър, който проредяваше вече позавехналите черничеви листа и ги смиташе край стените и зидовете. Г. Караславов, ОХ II, 251. проредявам се, проредя се страд. Посяването става направо на постоянно място през м. април, като след поникването растенията се проскубват и проредяват. Гр, 1906, бр. 8, 123.