ПРОРЀЖДАМ, -аш, несв.; проредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някаква редица, съвкупност от обособени елементи, части да стане по-рядка, с по-голямо разстояние, пространство между отделните елементи, съставни части; разреждам, проредявам2. Тогава се намесих: повиках на сцената човек с брадва, той повали десетина от „тъмничарите“ [възрастните смърчове] около прозореца, прореди фалангата на старците. Н. Хайтов, ПП, 11-12. Гората не беше прореждана и се простираше от потока в долината чак до хребета. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. прореждам се, проредя се страд. Жетвата започваше, имаше пашкули да се дообират, царевиците трябваше да се окопават и прореждат. Г. Караславов, ОХ IV, 98. Гъсто посеяните семена трябва веднага след изникването им да се проредят чрез проскубване. Гр, 1908, бр. 5, 70.