ПРОРЍТВАМ, -аш, несв.; прорѝтам, -аш и прорѝтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ритвам изведнъж, правя рязко конвулсивно движение или движения с крак (крака), обикн. като предсмъртен спазъм. И ако някой малко мърдаше или проритваше в предсмъртни тръпки, пръскаше черепа му с пистолет. Ст. Даскалов, СД, 375. Падналото добиче прорита веднъж, дваж, изпъна крака и застина. В. Геновска, СГ, 430. И като виждаха, че Гана вече проритна в замиращи тръпки и успокоено отпусна глава в ръцете на съседката си, току се разплакаха и закръстиха: — Бог да я прости! Ст. Даскалов, СЛ, 52.
2. За дете през вътреутробния период от развитие — започвам да ритам, да се движа в утробата. По някое време тя придърпа ръката ми и я сложи на корема си. Усетих няколко леки удара отвътре — бъдещето прорита в утробата на майка си. Пл, 2001, кн. 7-8, 102. Жената развълнувано сподели, че детето в корема ѝ вече е проритало.