ПРОРИЦА̀ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. 1. Древно езическо светилище с прорицатели. На вратите на делфийското прорицалище — ако не ме лъже паметта, пише: „Нищо прекомерно“. М. Иванов, Д, 55. Древният Перперикон е онзи свещен тракийски град с храм на Дионис и прорицалище, не по-малко прочуто от Делфи с неговия оракул. Дем., 2001, бр. 94, 6. Най-забележителен от тях [оазисите] бил оазисът на Сива с храма и с прорицалището на бога Амона. Н. Михайловски, РВИ (превод), 26.
2. Остар. Прорицател, оракул. Гърците мисляли, че боговете могат да говорят с человеците и им откриват бъдащето чрез особени прорицалища или оракули. Н. Михайловски, РВИ (превод), 71. Този человек беше висок, млад .. Всички го слушаха като някакво прорицалище. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.