ПРОРЍЧАМ, -аш, несв.; прорека̀, проречѐш, мин. св. прорѐкох, прорѐче, прич. мин. св. деят. прорѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. прорѐчен, св., непрех. и прех. Остар. и диал. Предричам, предсказвам. Ти вдъхновено му прорече: / — Ще дойде ден, другарю мой, / ще дойде край на мъки вечни. Н. Хрелков, ДД, 178. В това си съчинение учителят проричал, какво щяла да са появи наскоро една комета, която може да запали Земята. У, 1870, бр. 2, 30. Оракули или прорицалища проричали что има да ся случи. Й. Груев, КВИ (превод), 20.