ПРОРОКУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Рел. Говоря от името на Бога, тълкувам Божията воля, като предвещавам, предсказвам бъдещи събития. — С какво е доказал Мохамед, че е говорил с Бога? Той не е направил нито едно чудо, нито пък е пророкувал за онова, което има да се случи на Земята. А. Каралийчев, ПГ, 109. Замолкс бил изпърво священик .., а простийт народ го зовал Бог, защо пророкувал и си давал советите от страна Божия. Г. Кръстевич, ИБ, 500-501.
2. Правя предсказание за бъдещето; предсказвам, предричам. Над главите им прелетява ято врани, остро грачи... — Ще се развали времето — пророкува коларят. Ц. Лачева, СА, 99. Той не обичаше тия екзалтирани младежи, които се движеха на групи край кафенето и рядко влизаха вътре. Те си имаха свое кафене — одимено, нечисто, събираха се там и пророкуваха провалянето на Германия. М. Грубешлиева, ПИУ, 176. В спор със себе си обичам да гадая какво ще бъде бъдещето .. Не искам да пророкувам, но често мисля за това. М. Яворски, ЕСВ, 49. Когато отивал на мястото, дето щели да го убият, мъченикът, изпълнен с дух свят, зел да пророкува за бъдещето. Т. Шишков, ИБН, 132. „Това чини Атил, защо му са пророкували гадатели, че родът му щял да падне, а тойзи му син щял пак да го въздигне.“ Г. Кръстевич, ИБ, 337. Врачките пророкуваха от хвърчението на птиците и от утроби на жертвите. Д. Попов, СбРС (превод), 28-29. пророкувам се страд.