ПРОРОКУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пророкувам и от пророкувам се; предричане, предсказване, пророчество. С тайните средства на пророкуването, със знаци и символи, с разчитане на знамения, пресмятане на числа те се мъчели да проникнат в бъдещето на страната си. Л. Стефанова, ВМД, 27. Да не излезе прав отец Неофит със своите пророкувания за татарите и второто пришествие? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 205. Мене ми се струва, че най-трайна основа на смелите пророкувания за човешкото развитие в следущия век можем намери само кога се обърнем към миналото и хвърлим поглед върху прогреса на последния век. ССГ (превод), VIII.