ΠΡΟΡО̀ΗΒΑΜ, -аш, несв.; проро̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. със същ. с ъ л з а. Пускам, отделям от очите си (сълза, сълзи); отронвам. Когато турци убиха стария брат и селяни донесоха вкъщи окървавения му труп, детето не пророни нито една сълза. Д. Талев, СК, 114. И тези роби, тези твърди хора, които бяха видели през своя живот неописуеми ужаси, без да проронят сълза, сега стояха безмълвни и вцепенени. Г. Русафов, ИТБД, 21. Всички окайваха осиротялото семейство, плашеха се и за своите войници, дори сълзи проронваха, а дълбоко в себе си бяха радостно оживени от необикновеното събитие. И. Волен, МДС, 80. Една майка след него мълчи / и го с поглед догонва, / но изцедени в мъка очи / сълзи не проронват. Н. Хрелков, ДД, 245. Пак потекоха сълзи, пак са раздаде стенане и ридание; само очите на Псаменита не пророниха ни една сълза. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 132.
2. Прен. Казвам, произнасям нещо, някаква дума и под., или издавам, изпускам някакъв звук, обикн. тихо, приглушено; отронвам. Питам я: „Защо не написа домашното си?“. Тя мълчи и думица не проронва. А. Гуляшки, ДМС, 30. — А тя, Елка, светица е станала, синко, от скърби. И пак устата ѝ не проронва хулна дума. Елин Пелин, Съч. III, 32. Всички гледаха изумени, но никой не го спря, не пророни слово. М. Смилова, ДСВ, 13. Известно време побелелите му устни не пророниха нито звук. Ем. Манов, ДСР, 143. В срещната кръчма тъжовно пропищя гайда, заплака, после пророни няколко тропливи звуци и замлъкна. Елин Пелин, Съч. II, 22. Но нищо, че очите ми са пак разплакани, / устата ми ни зов, ни прошка ще пророни. Е. Багряна, ВС, 17. проронвам се, пророня се страд. В цялата сцена не се проронва и една дума. Както без думи са и много от другите сцени в този спектакъл. ЛИК, 2004, кн. 6 [еа].
ΠΡΟΡО̀ΗΒΑΜ СЕ несв.; проро̀ня се св., непрех. 1. За сълза — отделям се, протичам, капвам от очите на някого; отронвам се. Индже слуша. Нещо сладко се топи в гърдите му, от очите му се проронва сълза и пада върху бялата грива на коня му. Й. Йовков, СЛ, 145. По изсъхналото аскетическо лице на Китанчева се пророниха две сълзи, които той нема сила да обърше. С. Радев, ССБ II [еа]. Девойчето стоеше като заковано, но очичките му се наляха със сълзи страдалчески, които не смееха да се проронят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 68-69. // Поет. За частица от някаква цялост — отделям се, откъсвам се и падам надолу; отронвам се. Разлюляват снежни клони/ малки борчета, ели. / Сняг от тях се в миг пророни — / сепна заека страхлив. М. Лъкатник, ВП, 74.
2. Прен. Поет. За звук и под. — прозвучавам, чувам се, обикн. тихо, приглушено; отронвам се. Изправи се край огъня и гайдарят, пак изписка гайдата, бръмна издебело и вече не спря дългото ручало, пророниха се ситни, плачливи звуци. Д. Талев, ЖС, 308.