ПРОРО̀ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до пророк или до пророчество. Даскал Ботьо не доживя до геройската смърт на сина си и заедно с целия народ да повтори с горда утеха на душата пророческите думи, с които се свършва неговото „Прощаване“: Умря сюрмахът за правда. Ив. Вазов, Съч. X, 170. Той се чувствуваше огорчен и обиден, че беше лишен от способността да запомня пророческите си сънища, но все още не бе загубил надежда тая работа да се поправи един ден. Ем. Станев, ПЕГ, 57. От тоя ден мълвата я [княгинята] надари с пророчески дар. Селяни идваха отдалеко да я питат за сеитби и за жътви. Ст. Загорчинов, ЛСС, 31-32. Покой ся с миром, отче Паисие, твоите пророчески думи се сбъдват вече! М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 14.
2. Който е като на пророк. — Какви сте вие? — попита Димитров. — Българи сме — отговори най-старият, който беше пуснал дълга пророческа брада. А. Каралийчев, НЧ, 84. Вий не излязохте да видите человек в меки дрехи; но человек облечен в пророческо облекло. КТЕМ, 193. Наследникът на твойта сянка / ще дава лик на своя век, / а ти, с пророческа осанка, / от полубог стани човек! Т. Траянов, П, 40.
ПРОРО̀ЧЕСКИ нареч. Като пророк, по начин, характерен за пророк. И чувствата на огорчение и тъга тъй изострят духовния му поглед, че той прозира в своите бъдни дни и пророчески възпява собствената си смърт. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 79. — Но ще дойде ден, и то много скоро, когато всичко ще се оправи — пророчески говореше Беслеменов. Д. Кисьов, Щ, 418. Като един от най-преданите приятели на дружеството тук той [Иречек] е указвал пророчески на задачите, които ще бъдат догонвани от способните научни сътрудници и по-късно. М. Арнаудов, БКД, 277. И пророчески им рекъл тези думи: „Заклевам са, че не ще са ползовате винаги спокойно от плодовете на месенските полета!“. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 175.