ПРОРО̀ЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Нещо, което се предсказва, предрича за бъдещето; предсказание. — Ще се ожениш за друг! Пък аз ще си остана щастлив стар ерген. Тогава още не знаех, че това пророчество наистина ще се сбъдне. П. Вежинов, ЗНН, 61. Селяните от най-напред вярваха в пророчествата за близкия изход от кризата, но сетне махнаха ръка и само го зачакаха. Г. Караславов, Избр. съч. II, 252. Инак нямаше да има славата, към която и той сам не беше равнодушен, че е човек, който вижда знаци, открива поличби и казва пророчества, които се сбъдват. Й. Йовков, ΒΑΧ, 149. Най-насетне му прочела пророчеството: „Полската кръв ще да спаси датската свобода“. Ст. Ботьов, Κ (превод), 66.
2. Предричане на бъдещето; пророкуване, предсказване. Занимава се с пророчество.