ПРОРО̀ЧИЦА ж. Жена пророк; вещателка, предсказателка, гадателка, ясновидка. Легендите разказват, че в това светилище служела могъща пророчица. Н. Стефанова, РП, 144-145. Едничка остава / — стои и пребъдва / през вековете — / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / — и всичко се сбъдва. Гео Милев, С, 44. Стоян са обърнал кам сестра Зоя със следующите думи: — А ти, света пророчице, какво ще да ми кажеш? Ако Свети Мина ти являва така вярно кой има меко сърце, доверчива душа и закопани в земята жълтици, то той трябва да ти е явил и де са намира сестра ми. Л. Каравелов, Съч. V, 57. Той ме имаше за вълшебница и пророчица и всичко ми доверяваше. Ст. Ботьов, Κ (превод), 68.