ПРО̀СБА ж. Остар. Книж. 1. Молба (в 1 знач.). Рада се настани при госпожа Муратлийска, неотдавна минала в Клисура. Тя на драго сърце бе приела Огняновата просба и даде гостоприемство на бездомната девойка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 114. Отделно за всеки семинарист Григорович малко бележи. Най-много ще му е дотегнал Захари Княжески със своите упорити просби Григорович да се застъпи за него пред губернатора да му издаде паспорт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 247. Уплашений Константин проважда при султана да му иска мир. Но посланиците получиха отрицателен отговор на просбите си. С. Бобчев, СОИ (превод), 66. След като г. Бакалов ми бе предал своите материали, помолих го да напише кратък животопис на майка си, певицата, и той с готовност изпълни просбата ми. СбНУ XXXV, 48.
2. Писмено заявление, молба; прошение, арзухал. Той очакваше нетърпеливо последствието от прошението си за стипендия, което бе подал в Дирекцията на просвещението. За тая цел той бил слязал често в Пловдив, но никакъв ход не бил даван още на просбата му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 154. Каравелов предпочете да лежи още в затвора, отколкото да даде просба за помилване. Пряп., 1903, бр. 87, 3. За да са земе във внимание просбата ми за оставката от железницата, съчиних фалшиво писмо, че майка ми била уж болна. З. Стоянов, ЗБВ I, 172. Ще са земат във внимание сичките просби, представяни от патриарха и синода, и носящи печата на синода. ДЗОИ I (превод), 30.