ПРОСБОПЍСЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Лице, което се занимава с писане на молби, жалби, заявления; прошенописец, арзухалджия. Да бъдеш държавен служител — пък макар и пощенски раздавач — беше много по-доходно, отколкото да си адвокат — адвокатите бяха в очите на хората просбописци. П. Спасов, ХлХ, 260. Влачеха се по съдилищата наследниците на бащиния имот, пълнеха джобовете на алчни просбописци, адвокати и се гледаха като зверове през плетищата. А. Каралийчев, С, 96. В тая бърканица един от зетьовете на хаджията, хитър просбописец или адвокатин, .. придумал жена си да открадне едно торбе с пари. А. Христофоров, А, 178.