ПРО̀СВАМ, -аш, несв.; про̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. про̀снат, св., прех. 1. Поставям, слагам нещо (обикн. постелка, кърпа и под.) някъде, върху друго в цялата му ширина, площ; простирам. Донесоха килима и го проснаха върху чамовото дюшеме, изкривено от миене и стъргане. Ив. Давидков, КХ, 68. Проснеше ли свое халище на земята, все едно че постилаше цветна поляна. Сама предеше вълната, сама я боядисваше — с разни треви, кори. А. Дончев, ВР, 157. Вишана спеше с децата в една стая със старите; проснат вечер рогозката на земята, до стената, и се натъркалят. Ил. Волен, НС, 21. Отдавна беше познат на гяурите тоя удобен начин на обир: агата просва кърпата си, а презреният гяурин изсипва в нея каквото има в кесията си. Д. Талев, ПК, 133. ● Обр. Южната нощ просна сините си платна над стария град. Постепенно движението по улиците намаля. Д. Спространов, С, 12.
2. Разполагам нещо нашироко, на голяма площ или на голяма дължина; разпростирам. Кога вечерта пълчищата проснаха стан в подножието на планините, войводите се сбраха в шатъра на своя цар. Н. Райнов, ВДБ, 18. Стар, срутен комин, над който миньорите са проснали железен мост от релси. В. Ченков, ЗХ, 35.
3. Окачвам или опъвам някъде пране, дрехи и под. да се сушат или да се проветряват; простирам. Х а з а й к а т а: — Случайно да знаеш къде се е дянала мрежата за пазар? .. П а в л и н а: — На балкона... Нали снощи я изпра и я просна да съхне. Др. Асенов, И, 54. В стаята въже нямаше, нареди два стола и просна всичко край печката да съхне. Д. Фучеджиев, Р, 256.
4. С удар, блъсване и др. правя някой да падне някъде в цял ръст; простирам, повалям. Стражарите сграбиха Пенко отдире и след кратко боричкане проснаха невръстния хлапак на земления неравен под. П. Здравков, НД, 244. — На третата среща ще видиш какво ще стане... Ще го смажа! Така ще го просна на ринга, та да не могат да го вдигнат. Ал. Бабек, МЕ, 268. Още когато го проснаха по очи, той бе забравил къде се намира и какво искат от него. М. Грубешлиева, ПИУ, 270. Съжалявам само за едно, че нямах револвер в себе си, за да го застрелям. Ей така на̀, да го просна на улицата като мръсно овоняло куче. П. Михайлов, МП, 71.
5. Опъвам, протягам нещо (част от тяло, обикн. крайник) напред или встрани в цялата му дължина; простирам. Вахмистерът просна крак с развита около него партенка. Ст. Чилингиров, ХНН, 26. Обикновено в тези зимни вечери жена му спеше дълбоко, проснала голите си крака върху юргана. К. Калчев, ЖП, 105. Захвърлил на една страна капа, на друга — пояс, проснал на четири страни ръце и нозе, спеше мъртвешки сън. Н. Попфилипов, РЛ, 5. — Погледни! — просна ръка Хръсата. Ханът се извърна и видя по ивицата на бъдинския път да върви един човек. Й. Вълчев, СКН, 384. Отгоре, в тясната ивица на небето над самата клисура един орел бе проснал могъщи криле. Н. Попфилипов, РЛ, 124-125. просвам се, просна се страд. С камък може да се просне на земята опонентът. Кеш, 2004, бр. 33, 5. Прането трябва да се просне, но сега нямам време за това.
ПРО̀СВАМ СЕ несв.; про̀сна се св., непрех. 1. Лягам или падам с цялата дължина на тялото си някъде, върху нещо; простирам се, опъвам се. Спуснах се към реката. Проснах се по корем и потопих лице в бистрата вода. А. Дончев, ВР, 255. След като се напиват добре, Филката и Слави се просват на одъра в хана и заспиват. Д. Немиров, Д № 9, 135. Наоколо върху гумени постилки и пъстри хавлии се бяха проснали мъже и жени с изгорели тела. Б. Райнов, ДВ, 18. Той скочи от леглото си и като се препъна в една табуретка и насмалко не се просна по очи на килима, стигна пипнешком до прозореца. А. Гуляшки, ДМС, 65. Имаха му зверовете страх, че пипнеше ли нещо ръката му — все едно вълча шия или крак на рис, животното в миг се просваше, сплескано като пита на земята. О. Василев, ЗлЗ, 23. // За част от човешко или животинско тяло, обикн. крайник — изпъвам се в цялата си дължина; опъвам се, изпружвам се. Ръцете му, с присвити, подути и наранени пръсти, облекчително се проснаха по протежение на тялото. П. Михайлов, ПЗ, 52. // Обикн. за човек или животно — положен съм някъде с цялата дължина на тялото си. — Ах, Нягуле, колко грозно е вкъщи — като се проснал онзи мъртвец, голям, страшен. Й. Йовков, А, 112. Боя се да взема мъртвото зверче. То се е проснало с цялата си дължина надолу с главата върху стръмния склон. Ем. Станев, ЯГ, 34. Внезапно излезнах на малка зелена площадка, всред която бе се проснала наполовин одраната вече бай Стоймирова алеста кобила. Н. Попфилипов, РЛ, 26.
2. Небрежно, с отпуснато тяло сядам някъде или заемам полулегнало положение. Вечер Полеганов обичаше да се изляга в хола и да гледа телевизия. Ставаше, колкото да хапне, и пак се просваше. Сп. Йончев, РБ, 18. Николай остана между чиновете. Всички избягаха от него като от крадец. Той се просна върху чина и от гърдите му се изтръгна тежка въздишка. П. Проданов, С, 108. Седни прилично на стола, какво си се проснал такъв.
3. За поле, равнина, селище и под. — заемам някакво голямо пространство по цялата му площ; простирам се, ширвам се, разстилам се, опъвам се. Пред него се бе проснало полето, над което като вятър бе минал дъхът на смъртта. Ив. Мартинов, ДТ, 247. Около Еленската река, в подножието на Чуканския баир, се е проснал надлъж и нашир градецът Елена. М. Кремен, РЯ, 92. Земята му се проснала далеко отвъд Слаковската мера, чифликът опрял до първите колиби на Граово. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. Стотици нови покриви се червенееха покрай брега на Огоста и по баира, дето беше се проснало голямото село Хайредин. Н. Тихолов, ДКД, 45.
4. За път, река и под. — простирам се, проточвам се на голяма дължина; опъвам се, опвам се, източвам се. По петте платна на магистралите наоколо течаха коли. Пистите на летището нататък се бяха проснали бели върху черната земя. ДП, 2002, бр. 51 [еа]. Вечер, когато си тръгвахме .., и на небето се просваше Млечният път, а в нивите неистово писваха щурци, чичо Боян спускаше крака в процепа на теглича и запяваше. Ст. Поптонев, ОБЛ, 304.
◊ Просвам / просна на легло някого. Диал. Ставам причина някой да заболее тежко. Болестта взе да се явява по-често и все повече се усилваше, докато най-сетне през големите студове около Ивановден .. го просна на легло. Ил. Волен, БХ, 77.