ПРОСВЀТА, мн. няма, ж. 1. Дейност за разпространяване на знания или умения; просвещаване. В техните [на народните будители] произведения ние често долавяме ехо от Паисиевите позиви към просвета и народна пробуда. Б. Пенев, НБВ, 62. В тесен смисъл на думата Просвещението е означавало движение за просвета на народните маси. Ил. Конев, ЛВЛП [еа].
2. Знания или умения в определена област или в различни области на науката или живота, придобити чрез обучение; грамотност. Българските търговци и еснафи разбират изгодите от средно образование и граждански права за българския народ, затова те първи се погрижват за отваряне на училища и насаждане на просвета между изостаналите свои съотечественици. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. По думите на лекарката не малка част от майките имат ниско равнище на хигиена и здравна просвета. Кеш, 2005, бр. 41, 14. Първата грижа на един деец, какъвто е народният учител, не може да бъде друга, освен да сее просвета всред простата маса. Т. Влайков, Съч. III, 35. Разпространението на просветата помежду народа ни .. е първата наша нужда. Ч, 1875, бр. 10, 435. Религиозна просвета.
3. Образование. Благодаря Вам, господине министре на народната просвета, почели с присъствието си от страна на държавата моето радостно гостуване в Пловдив. Ив. Вазов, ДЮ, 110. Откъм улица „Алабинска“ се зададоха двама мъже. Единият от тях носеше фенер. Спряха ги. — Аз съм министърът на просветата Каролев — обясни бързо единият. В. Геновска, СГ, 389. И тази година общинските бюджети за просвета се формираха на базата на общия брой ученици и фиксирана от държавата издръжка за всяко дете. Кеш, 2004, бр. 35, 11. Според новия закон за народната просвета зрелостните изпити стават задължителни. С, 2006, бр. 4995, 3. Министерство на просветата.
4. Разг. Институция, която ръководи сферата на образованието на национално или регионално равнище. Човекът от просветата съкруши касиерката, казвайки: — Беше разгледано положението на вашата съседка Мими. Д. Шумналиев, ПЛ, 28. Работя в просветата. Служител в просветата.