ПРОСВЀТВАМ, -аш, несв.; просвѐтна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Светвам за кратко веднъж или от време на време, с прекъсвания; проблясвам. Малко пламъче просветна, гръм — нещо прониза рамото на чорбаджията. — Убиха ме! — разпищя се той и побягна назад. Ст. Дичев, ЗС II, 622. По бързеите на реката просветна фенерче и отново угасна. Кр. Григоров, Р, 164. Просветваха и угасваха фарове на коли, без да се чуе шум на мотор. Д. Фучеджиев, Р, 213. Пред лика на Спасителя гореше кандилце, което потъмняваше и просветваше, и трептящите сенки наоколо ту поглъщаха иконите по олтара, ту съживяваха смирените мъченици, като правеха лицата им още по-чудни и по-страдни. Д. Немиров, Б, 191. Изви се дъжд и мълния просветна, / и пясък мъртвите листа зари. А. Разцветников, Ст, 34. Слънцето просветва през гъстите корони на дърветата. ● Обр. В очите на хората просветваха гневни искри, по лицата им се четеше възмущение. Ем. Станев, ИК I и II, 71. Ви сте виделината на света .. Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела. КТЕМ, 57.
2. Проличавам, откроявам се някъде изведнъж със светлия си цвят или с отблясък. Здрачът на утрото проникваше и тук [в балната зала]. Паркетът леко проблясваше. Картините по стените едва се очертаваха. Тук-там едва просветваше някое женско лице. В. Геновска, СГ, 464. В стаята забръмча стършел, просветна в слънчевите лъчи, после се блъсна ο стената, завъртя се и изчезна през прозореца. М. Грубешлиева, ПИУ, 81. Утрото бе студено, но ясно — в дрезгавината дърветата вече просветваха с ледения гланц на най-високите клонки. П. Вежинов, ВР, 90. Черни връх е изчезнал. Остава само ниският гръб на предхълмията с купчини от тъмносиви гори и тънката гравирана линия на някой по-далечен хребет, който просветва в мътните дълбочини. З. Сребров, Избр. разк., 161.
3. Обикн. за небе — ставам по-светъл (при изгрева на слънцето) или по-ясен, без облаци, мъгла и под.; просветлявам1. Небето бе просветнало съвсем и на изток бавно почна да се разпростира червеникаво сияние. П. Вежинов, ЗЧР, 200. В зори, когато небето просветна и звездите загубиха своя златен блясък, ние зърнахме суша. В. Дойков, НС, 3. Небето на изток просветваше, звездите постепенно преставаха да трепкат и избледняваха. О. Сапарев, Е (превод) [еа]. // За пространство — ставам по-светъл (при изгрева на слънцето) или без облаци, мъгла и под., които закриват небето или пречат на видимостта; просветлявам1. Суматра просветва. Тъмната зеленина все повече бледнее, изчиства се и със събуждането на деня островът намята широките си плещи с талазенозелена коприна. В. Трайков, ВО, 46.
4. Прен. За място, пространство — придобивам по-светъл, по-приветлив и приятен вид; светвам, грейвам. Изправиха съборените зидове, окастриха позасъхналите овошки и църковният двор просветна, очерта се, заприлича на градина. Ст. Даскалов, МЧ, 92. Боядисахме стените в жълто и стаята просветна.
5. Прен. За лице, очи, поглед на човек — започвам да изразявам ведро, радостно настроение; светвам, просветлявам1, грейвам, блясвам, просиявам. — Оттам на сърцето ми стана мил и драг, Момчиле, това тогава разбрах. — И ти ми стана оттогава мила и драга — възрази бързо Момчил и лицето му просветна. Ст. Загорчинов, ДП, 445. Навъсеното лице малко по малко просветваше и най-после озари го усмивка — възторжена юношеска усмивка. Д. Немиров, Б, 139. Умореното му лице просветвало, очите му се оживявали от особен блясък, той говорел без запъване, ясно, точно и смело. П. Стъпов, ГВ, 16.
6. За човек — придобивам ведро, радостно изражение; светвам, просветлявам1, грейвам, просиявам. Вуйчо Тодор каза, че завършвам трети клас с много добър. Стрина Велика просветна. К. Константинов, НДД, 18.
7. Прен. За мисъл, чувство, спомен и под. — изведнъж се появявам у някого, в съзнанието на някого, обикн. за кратко или в слаба степен; проблясвам. Поопипа дрехите си — бяха лепкаво мокри, изцапани тук-там с кръв .. Беше ли убил някого в това пияно, помрачено състояние или... просто сам неусетно се е наранил? Това просветна в съзнанието му за миг. П. Михайлов, ПЗ, 205. Слушах и дори в детската ми душица просветваше прозрението за неизбежния край на човека. О. Василев, ЖБ, 38. — Чакай! — просветна нещо в паметта му. Той ще ѝ покаже китката и ако му я поиска, ще я прехвърли. П. Тодоров, И I, 8. Отблясъците от пожарите се стопяваха в лъчите на априлското слънце. И една измамна надежда просветваше: — Не нашите села горят, а турските... Средногорските въстаници ги палят. Г. Караиванов, П, 24. Само децата, кога са здрави, като се заиграят весело и безгрижно, малко постоплят охладнялото сърце на невяста Панчовица, в него тогава просветва радостчица, заблещуква слаба искрица от надежда. Т. Влайков, Съч. II, 145. Понякога из съзнанието му просветваха спомени, откъслечни образи на старинна каменна сграда, брястова горичка, завой на река. Л. Николов, КБ (превод) [еа].
8. За идея и др. — изведнъж се появявам, зараждам се в съзнанието на някого; проблясвам. В съзнанието му просветна смътна идея за план, който започна да се оформя в главата му. Ел. Димова, МШ (превод) [еа].
9. Прен. За проява на чувство, отношение и др. — намирам израз, проличавам в очите или изражението на човек обикн. за кратко или от време на време; проблясвам. — Тая дума е също име Божие — рече епископът и едва сега просветна в очите му неговата скрита, неясна радост. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Свали бавно очилата, погледна сина си. Забеляза как в тъжните му очи просветна надежда. Кр. Бачков, СК [еа]. — Той говореше и се подсмиваше, като че ли се забавляваше, но в очите му просветваше и неговото ожесточение. Вл. Полянов, СУ [еа]. // За усмивка — изведнъж се появявам, заигравам по лицето на някого. Над тълпата премина облекчена въздишка .. Тук и там вече просветваха усмивки, бежанците сякаш изправиха гръб, отдъхнаха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 287. По бледото му лице просветна усмивка. В. Геновска, СГ, 259.
10. Прен. За истина, факт и под. — внезапно се разкривам, проличавам, ставам явен, очевиден. И все пак фактите са по-силни от тази лъжа: днес ти проговорваш за едно, утре друг — за друго и в края на краищата истината .. ще просветне. Т. Генов, ДОД, 5. И днес моята най-голяма радост просветва, когато, пишейки своя книга, аз успявам да вложа в нея боите на спектъра, тоновете на музиката и красотата на хубавия български език. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 141. Може обвинението да е лъжовно, то в такъв случай нека допусти Бог да ся покаже и да просветне невинноста им. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 19.
11. Само безл. просветва, просветне. Става светло (при изгрева на слънцето) или ясно, без облаци, мъгла и под., които пречат на видимостта; просветлява, виделее, виделее се. Най-сетне забелязах, че навън просветва. Небето прогони мрака, който боязливо отстъпи на запад. М. Абаджиев, Ф, 258. Просветна, улицата се разкри. И блесна далечко дъното на залива. А. Страшимиров, Съч. V, 269. По небето пълзяха облаци и ту просветваше за миг, ту отново притъмняваше и ставаше душно. Вл. Мусаков, СбЗР, 435. Никога преди това Продан не беше виждал такава градушка .. Той почака, погледа — никъде не просветваше. Н. Нинов, ЕШО, 23.
ПРОСВЀТВА МИ несв.; просвѐтне ми св., непрех. 1. Става ми по-леко, по-добре, получавам физическо или психическо облекчение; олеква ми, светва ми. Като облях главата си и разтърках голите си гърди с мокра ръка, малко ми просветна. Ат. Мандаджиев, БЦР, 53. Отдавна жадуваше той да чуе нещо ново, радостно... Тъй му се щеше да му просветне малко, да се разведри угнетената му душа. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 121.
2. Внезапно ми става ясно; разбирам, схващам, осъзнавам, проблясва ми. Можете да си представите как са се срещнали тук .. и са видели реликвата. Едва тогава вероятно започнало да им просветва какво са направили. М. Димитрова, БО (превод) [еа]. Когато идва ред на мъжа, митническият инспектор .. отваря спокойно куфара му за проверка. Нещо не е наред .. После му просветва — в багажа има само женски дрехи! С, 2005, бр. 4523, 12. Достатъчно е да ви се появи вкъщи с кръвясали очи .., за да ви просветне, че сто на сто хлапакът е прекарал поне две трети от деня си затворен в кварталния интернет клуб. 24 часа, 2001, бр. 94, VII. // Внезапно си спомням нещо забравено; проблясва ми. У й л я м: — „Известно засега имуществено състояние — вила. Доходи — 5000 долара пенсия. Точка.“ Как е? Спомни ли си нещо? К о н т у з о в: — Взе да ми просветва малко. Хр. Бойчев, ПП [еа].
◊ Просветва ми / просветне ми пред (на) очите. Разг. 1. Възвръщам съзнанието си; свестявам се. На няколко пъти чакаха Апостола да умре .. Най-после една сутрин пред очите му просветна и той се видя заобиколен от непознати добри хора. Д. Немиров, Б, 219. Колко време е минало така, Монката не помни .. Неподвижен е като труп .. По едно време усеща, че просветва пред очите му. А. Станоев, П, 35. 2. Олеква ми, чувствам голямо облекчение и радост поради освобождаване от някаква голяма грижа, беда и под. — Да задържим и да затвърдим това, що сме извоювали досега. Да ни се признай наша народна църква, наш език и народност. Да просветне еднаж пред очите на народа. Д. Талев, ПК, 151. 3. Разбирам, проумявам нещо, става ми ясно, изяснява ми се нещо. Колкото повече просветваше пред очите на Конда, толкова по-бързо възрастваше даскал Стефан. Сега за Кондо той е цял светец, който може с две думи да дига болни и сакати. Д. Немиров, Б, 191. Пред очите на младия огняр просветва все повече и повече. Той вече не крие презрението и насмешките си към немските фашисти. Ив. Бурин, НП, 33. Просветнали са ми ушите. Разг. Много съм отслабнал, измършавял.