ПРОСВЀТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от просветвам; просветляване1. Стъклата ту потъмняваха траурно, ту се ухилваха весело. При едно просветване Мата видя, че брадата му [на Любомир] е прекалено голяма. Д. Вълев, 3, 31-32. Насочват се към него, мъжът отключва, нелепо писукане и просветване на фаровете. Съвр., 2007, кн. 3, 6.