ПРОСВЕТЍТЕЛ, -я, -ят, мн. -и, м. 1. Разпространител на просвета, на знания. От средата на балканското население излизат най-деятелните възродители на българската народност, най-видните обществени дейци и просветители от епохата на Възраждането. Б. Пенев, НБВ, 8. Лазар Глаушев, от името на училищното настоятелство, написа писма и ги разпрати по всички градове, дето имаше уредени български училища, до неколцина прочути учители и просветители. Д. Талев, ЖС, 293. Той [Раковски] участвуваше с цяло сърце в борбите на просветителите за национално свестяване. Т. Жечев, БВ, 143. Първият бележит български просветител, който дълбоко осъзнал необходимостта от новото образование, бил д-р Петър Берон. Ист. VII кл, 58. В детинството си той имал за наставник и учител Св. Методия, първий българский просветител. П. Р. Славейков, СК, 80.
2. Деец, представител на Просвещението. В Пловдив той [Вазов] прочита .. и „Внукът на Рамо“ — най-хубавото художествено произведение на френския просветител материалист Дидро. Г. Цанев, СИБЛ, 131. Из нейната [на френската буржоазия] среда излезли редица бележити философи, учени и публицисти, които създали нов, буржоазен светоглед и обогатили човешката мисъл с нови идеи. Представителите на това буржоазно идейно движение били наричани „просветители“. Ист. X кл, 1951, 8.