ПРОСВЕТЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от просветля като прил. 1. Който притежава яснота на ума и съзнанието и е способен да прониква в същността на нещата, да открива истината за нещата. Който познава другите е мъдър. Който познава себе си — просветлен. И. Черкелова и др., Д (превод) [еа]. Просветлени хора. // За ум, съзнание и под. — който се отличава с яснота и е способен да прониква в същността на нещата, да открива истината за нещата. Ако в другите приказки човекът си е послужил с някои стилистични похвати на вълшебната приказка, .., то в тия две творби той е дал ясно да се разбере, че не вярва в свръхестествени сили. Нещо повече. Обновеният, просветлен човешки ум се е надсмял над тия чудеса и вълшебства. БНТв ІХ, 50-51. Борис от третото поколение Глаушеви има по-просветлено нравствено съзнание от баба си Султана, не робува на патриархални предразсъдъци. Св. Игов, БЛ [еа]. „Ето го чудото — помислих си, — на толкова години, жизнен, пъргав, с бистра мисъл и просветлен взор.“ Н. Антонов, ПДЖ [еа].

2. За лице, поглед и под. — който изразява душевно спокойствие, ведрост, радост, лекота. — А това... момиче... кое е? .. — Видя ли я? — извърна се той с просветлено лице. Г. Караславов, Избр. съч. X, 69. Твоят поглед е пак устремен, просветлен, лъчезарен, / в него блика и свети сърцето съгрято. Е. Багряна, ЗМ, 64.

3. За общество, народ и др. — който се характеризира с развита просвета, образование, култура; просветен, цивилизован, образован. — Нали разбирате, ние сме просветлен народ, издигнал се над насилието, но светът все още е пълен с диваци. Н. Кръстева, УИ (превод) [еа].

4. Опт. За оптична система — в който повърхността на лещата е покрита с тънък прозрачен слой вещество, което има по-малък показател на пречупване на светлината от тази на стъклото на лещата, в резултат на което отражението на светлината е намалено или напълно премахнато. При нарезни пушки се препоръчва снайпер с просветлена оптика. РЛ, 2004, кн. 2, 11. Просветлен кинообектив. Просветлени лещи.

5. Като същ. просветлен м., мн. просветлени. Човек, който е получил просветление за нещо, постигал е истинско познание за нещо. Известно време служех на народа си като Мъдрец. По-късно народът ми бе очарован от моя живот на просветлен. Н. Кръстева, УИ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)