ПРОСВЕТЛЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл същ. от просветлен. След този спокоен обрат на разговора ни Кюн си позволи отново да насочи внимание към зеления стрък. Вероятно сменяше различните степени на съзерцание, за да постигне чистата просветленост. Зл. Златанов, ХС [еа]. Оттук иде и особената диалектичност в мисловния свят на одата и особеното сплитане между въодушевеност и трагизъм, просветленост и мрачност в нейната емоционална гама. Н. Георгиев, АН [еа]. Просветленост на мисълта.