ПРОСВЀТНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което работи в областта на просветата, просвѐтен деец; просветител. Трябвало да се позволи на учителите просветници, назначавани от екзархията, да вършат своето патриотично дело. М. Кремен, РЯ, 142. // Стесн. Нов. Разг. Служител в министерство на просветата. Неясно защо просветниците сложиха каруцата пред коня, предполагайки, че висшите училища ще признаят матурите за кандидатстудентски изпит. Кеш, 2003, бр. 48, 15. За 1999/2000 учебна година просветниците са отделили хиляда лева за всички школски олимпиади. ДТ, 2000, бр. 207, 11.
2. У нас в периода от 1944 до 1989 г. — длъжностно лице или член от ръководството на масова организация, който се занимава с културно–просветна дейност в даден колектив; културнопросветник. Той беше просветникът на дружеството. А. Гуляшки, МТС, 214. Възложил на просветника на една от профгрупите към цеха да нарисува хубав плакат с лозунг. ВН, 1959, бр. 2562, 2.