ПРОСВЕЩЀНЕЦ, мн. -нци, м. Просвѐтен, културен или политически деец, работил през епохата на Просвещението (ХVII — ХIХ в.) за разпространението на научни знания и за развитието на светското образование и просвета; просветител. Могъл ли е да не знае Русо, че най-ранните законодателства са против кражбата .. Как би понесъл просвещенецът всеки от неговите .. съграждани да му бръкне в кесията или да нахълта в кабинета му? В. Мутафчиева, ИКМ, 148. Доситей Обрадович е по-близко до типичния просвещенец от ХVIII в. В неговата политическа дейност изпъква връзката на сръбското Просвещение с националноосвободителните идеали и движения. Ил. Конев, ППВБЛ [еа]. Идеите на френските просвещенци са действително водещи в Европа до края на ХIХ, а дори и през ХХ век в научната литература. Р. Заимова, ИИЕ [еа]. Стъпвайки върху модерността .., българските просвещенци стават първите мислители на Новото българско време, които започват да моделират стереотипа за Западна Европа. Ел. Налбантова, ИРНЕ [еа]. Просвещението е свързано с рационализма — просвещенците вярват в силата на човешкия разум, смятат, че само просветените народни маси ще завоюват своето освобождение.