ПРОСВЍРВАМ, -аш, несв.; просвѝря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. Обикн. св. Започвам да свиря; засвирвам. Смъртно раненият Караманол .. направил от нея [пушката] кавал. А когато надул кавала и кавалът просвирил, потътрал се назад в гората — да умре някъде в пущинаците, .., да не могат враговете да се гаврят с главата му. А. Дончев, ВР, 19. // Разг. Научавам се да свиря на някакъв музикален инструмент. Нашето дете просвири и на акордеон. ОФ, 1960, бр. 4789, 4. // Разг. За музикален инструмент, свирка, грамофон и др. — ставам годен за употреба по предназначението си; проработвам.
2. Непрех. Свирвам, изсвирвам веднъж или няколко пъти. Най-напред се разнесе някакво подсвирване, ама не можа да се разбере — птица ли някоя изписка или човек с крушово листо просвири. О. Василев, ЗЗ, 54. А ний избираме пътечки стръмни, / там, где не е просвирил още влак. / Зоват ни минералите зарити / във земните потайни глъбини, / зоват ни изворите ненапити, / недоближените далечини. Бл. Димитрова, Л, 307.
3. Само несв. Свирвам, изсвирвам от време на време. Бай Пешо беше отпуснал глава на месестата си длан и спеше блажено, като просвирваше от време на време през грамадния си морав нос. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. От време на време просвирваше лениво сирената на някой параход. Г. Караиванов, ЮМ, 62.
4. Непрех. За куршум, стрела или нещо, което се движи с голяма скорост — преминавам, прелитам много бързо някъде или покрай нещо (някого), произвеждайки звук, подобен на свирене, свистене (в резултат на въздушното съпротивление при голямата скорост); просвистявам, изсвистявам, изсвирвам. Те едва се закриха зад дървото, когато няколко куршума просвириха край тях. К, 1968, кн. 8, 27. Мнозина са и другарите му, все отбрани бойци, но битката си е битка — где да знае човек отде може да просвири стрела, да се изметне копие или да профучи тежка брадва! О. Василев, ЗЗ, 79. — Цевите на картечниците не са тука, господин полковник .. — Нали ги пратихме в Казанлък, господин полковник. — Чак в Казанлък? — и камшикът просвирва пред лицето на подофицера. П. Илиев, ЛВ, 75. От човек на човек безпокойство пробяга. / В студения въздух просвири куршум. / Дим блъвнаха връх и долища веднага. / И почна се тъй седемдневният щурм. Бл. Димитрова, Л, 251. Куршум през шапката на сепнатий Младен / просвири, перна я и метна надалеко / зад стобора. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 256. ● За вятър. Вятърът се разбърза и просвири из селото. К. Петканов, ДЧ, 395. Неволно се вслуша в дребните, едва доловими звуци на стария дом. Проскърцваше дюшемето под нечии стъпки .. вятърът .. просвирваше в комина с друг един, безкрайно близък и познат писък. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 52.
5. Прех. Муз. Свиря, изсвирвам няколко пъти музикално произведение, за да го разуча, усвоя. — Стягай се, ще излезем! .. — Тъкмо сега не ми се излиза — просвирвам една песен и се мъча да я запиша. Б. Несторов, СР, 205. // Муз. Пускам звукозапис (на грамофонна плоча, магнитна лента, компакт диск и др.), за да го прослушам. Поиска да ѝ просвирят няколко плочи, но след това си тръгна, без да купи нито една. Й. Демирев и др., ОС, 79. просвирвам се, просвиря се страд. от просвирвам в 4 знач.