ПРОСВИСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; просвистя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. просвистя̀л, -а, -о, просвистѐли, св., непрех. 1. За куршум, стрела или др. бързо движещ се предмет — преминавам, прелитам много бързо някъде, като издавам свистене; изсвистявам. Тогава го сграбчих за рамото и замахнах за смъртоносен удар. Той ме позна, отскочи, и томахавката ми напразно просвистя из въздуха. В. Радков, Избр. пр VIII (превод) [еа]. Куршумите просвистяват край главата на Ирена. П. Славински, ПЩ, 344. Звънтят щикове, просвистяват остри драгунски саби сред глухия трясък на пушечните изстрели. РД, 1958, бр. 62, 2. Конникът размаха камшика и той просвистя няколко пъти във въздуха.
2. Прен. За птица, автомобил и под. — прелитам, преминавам много бързо някъде, покрай нещо (някого); профучавам. Патиците идваха на вълни .. Няколко летяха ниско към моята тръстика .. Една .. просвистя над главата ми. Й. Радичков, НД, 33. Вдигам поглед от книгата и виждам висок, отсечен далеч на север бор .. просвистява през нашия град за десетина минути, без друг освен мен да го съзре. А. Бакрачева, Избр. пр (превод) [еа].