ПРОСВРЀДЛЯМ, -яш, несв.; просврѐдля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Просвредлявам. Пъргави каменари, запъплили по канарата, я просвредляха с бургии, .., къртеха я с упорити кирки. Бл. Димитрова, ПКС, 59. Дядо взе от сандъчето дълъг тънък свредел — циганска направа — и започна да просвредля надлъж цепеницата. Г. Марковски, СК, 104. просвредлям се, просвредля се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)