ПРОСЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проседя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. проседя̀л, -а, -о, мн. проседѐли, св., прех. Седя, прекарвам в седене някъде известно време; престоявам. — Но защо седят върху леда? — попита Бенко, като разглеждаше загрижено красивите момичета. — Състезават се — обяснява Петручио .. Освен това, момичето, което проседи най-дълго време върху леда, ще получи парична награда. Ал. Бабек, МЕ, 140. Не разговаряше [войникът]. Ще се свие в някой ъгъл и с разширени втренчени очи проседява с часове неподвижно. Ж. Колев и др., ЧБП, 125. Почувствува слабост в краката и се отпусна на миндерчето. Поразтвори колена, подпря се с лакти и с пъхнати пръсти в косите дълго време проседя така. Б. Несторов, АР, 210. проседявам се, проседя се страд.