ПРО̀СЀКА ж. 1. Дълга ивица изсечена площ в гора, през която минава път, електропровод, ски писта и под. На разстояние двадесет крачки един от друг ние се наредихме по една права и широка просека, която делеше гората на две половини. И. Петров, ЛСГ, 100. Неусетно сме наближили гората. Нека тръгнем по просеката, да се поразходим навътре из притихналия зимен лес. К, 1963, кн. 2, 14. Заекът от памтивека помни, че не трябва да излиза на просека, а Трифон стои с пушката баш на просеката, па уж се прикрива зад триангулачния знак. Й. Радичков, СР, 115. В десния ъгъл на гората горското стопанство взело, че направило просека, за да прекара там въжена линия. Н. Хайтов, П, 39. Лесът наоколо все още гореше. Колибарите, които първи бяха видели пламъците, правеха просека. Вл. Свинтила, СЗЗ, 134. Лесоустройствена просека. Противопожарна просека. // Оформено чрез прорязване, отсичане място за преход от едно пространство в друго. Сега в плетищата бяха направени широки просеки, конницата премина през тях в колона от по четири коня. А. Гуляшки, ЗВ, 224.
2. Разш. Място, прорязано, просечено като вдлъбнатина. Ето и гаража [в рудника] — страничната просека, където гарираха вагони и изчакваха разминаването. В. Ченков, ЗХ, 91. Започнахме да правим просеки по морското дъно и под изрязаните водорасли се появи покривка от пъстри миди. НТМ, 1961, кн. 9, 5.
3. Хидрогеол. Изкуствено издълбан канал за корекция на естествено речно корито.
ПРОСЕКА̀. Вж. п р о с и ч а м.