ПРО̀СЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Хляб от просено брашно. Не ни дадоха нито просеник, нито вода за обед. Ем. Станев, А, 186. — Ще я храня [дъщерята на управителя] с бобец и киселева чорбица. И тя ще яде каквото ядем ние — кога просеник, кога ръженик. О. Василев, ЗЗ, 47. Само вечер тънка струя дим се извиваше из полегналия комин. Майката замесваше просеник за Харалан. А. Гуляшки, СВ, 52. Синигера [момчето] бе излязъл на улицата с голям комат просеник и парче варено месо. Т. Харманджиев, КЕД, 210.
2. Диал. Хляб от царевично брашно; кукурузник. На масата вече нареждат разноцветни порязаници хляб — от златистия кукурузен просеник да калночерния ечемичник. П. Велков, СДН, 76. — Дай просеника — напомни бащата и Катя сне от полицата безформената царевична пита. Н. Каралиева, Н, 129. За първи прогимназиален клас преминах с пет .. Пишехме си уроците на трикрако столче (в нашата къща не си спомням някога да е имало маса), а за закуска получавахме по парче вчерашен качамак или просеник. М. Гръбчева, ВИН, 12. На малко триножно столче до самия одър беше сложена паничка с мляко, от което се издигаше пара, и парче жълт просеник. Ст. Загорчинов, ДП, 50.
3. Диал. Каша от смляно просо за хранене на млади домашни животни; ярма, кърма, кърмилка. Свекървата и детето бяха на двора, заети с храненето на патенцата. Ганета бе забъркала просеник и накълцала коприва, малките гладници се боричкаха в тавата. Г. Мишев, ЕП, 175.