ПРОСИЯ̀ВАМ, -аш, несв.; просия̀я, -я̀еш, мин. св. просия̀х, св., непрех. 1. Започвам да сияя, ставам светъл, озарен; засиявам, заблестявам. Звездите бяха почнали да гаснат, а над върха просияха първите слънчеви зари. Г. Белев, ПЕМ, 109. Слънцето наднича през горските вършини, огрява селската хижа и малкия двор пред нея, а ето просиява и здрачът под гъстата горска шума. Д. Талев, С II, 239. Тя подигна очи към просиялото утринно небе — ще бъде ведър, слънчев ден. Д. Талев, ГЧ, 420. ● Обр. В неговото [на цар Петър] време просия преподобний отец наш Йоан Рилский. Хр. Павлович, Ц, 35. Вардарски мълчаливо го [Лазар] погледна, в окото му просия мека, топла светлина. Д. Талев, ПК, 709. Когато се случи да отида в Русе, аз не забравям да сляза на кея и да отправя поглед по гладката повърхнина на Дунава .. Тогава в паметта ми просиява едно име и устните ми тихо отронват: — Фелероте, Фелероте, друже мой! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 129. // Започвам да сияя през нещо; проблясвам, засиявам, заблестявам. Между клоните на дърветата просияваше тясна ивица небе. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Зад дърветата на гробищата, небето се разведряше, жълтеникава светлина просия и тежките облаци светнаха като калай. Превод, Р, 1925, бр. 196, 1. През цепката на вратата просия един лъч.
2. Засиявам изведнъж за кратко или сияя от време на време; просветвам, проблясвам. Понякога небето .. потъмняваше, спускаха се яростни ветрове и светкавици прорязваха грамадите от черни облаци, светът просияваше в лилава светлина и угасваше. Д. Фучеджиев, 6. Чашите бяха кристални, с високи столчета и по ръбовете им просияваха искри. С. Северняк, ИРЕ, 183-184. ● Обр. Въпреки че е мъртва, тя [Катерина] винаги е в помислите на околните. Нейният образ от време на време просиява в техните спомени, тя е в сънищата на наранената майка, тя е нейното живо страдание. ВН, 1955, бр. 184, 4.
3. За лице, поглед и под. — добивам радостно изражение, излъчване на радост, щастие; засиявам. Лицето ѝ изведнъж просиява и усмивката ѝ добива неизразима прелест от черната луничка на бузата ѝ. Й. Йовков, ПК, 48. Клисарят отново се усмихна, лицето му просия като лицето на дете. Д. Спространов, ОП, 184. Лицето му .. просия от радост — той наблюдаваше чудните пръчици на микробите, които сякаш танцуваха пред очите на микроскопа. Е. Йончева, ЗНГ, 80.
4. Добивам радостен, усмихнат вид, започвам да се чувствам радостен, щастлив; засиявам. — Радвам се, че няма да бъда една жена между сто мъже! — И аз се радвам! — просиява Зорка. Бл. Димитрова, Лав., 133. — Кейкът ви е отличен, госпожа .. Домакинята просия. — Нали? Сама го приготвих. М. Грубешлиева, ПП, 27. Просиявам от щастие.