ПРОСИЯ̀НИЕ ср. Книж. Рядко. Просветление. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието .., все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата. Ст. Загорчинов, ДП, 291.


Източник: Речник на българския език (онлайн)