ПРОСКИМТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проскимтявам. Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах само лекия шум на самодивските хора̀, сънното проскимтяване на кучето. Елин Пелин, Съч. II, 121.
