ПРОСКРИПТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проскриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. проскриптя̀л, -а, -о, мн. проскриптѐли, св. 1. Непрех. Скриптя веднъж или няколко пъти, от време на време, понякога. В тая минута долавях и нещо повече: очите на всички коне блестяха, ушите наперени само напред, юздечките проскриптяваха между зъбите, по земята капеше бяла пяна. Й. Йовков, Разк. I, 147. Натисна я по-силно и вратата проскриптя.
2. Прен. Прех. Казвам нещо с наподобяващ скриптене глас. — Бихте ли ми отговорили на няколко чисто професионални въпроса? Ще ви бъда безкрайно благодарен, господин Мукавенски... — Мухлевентски — поправи го свенливо той .. — Много добре, господин Махаленски... Хм! Май, пак сбърках? Извинете ме, не помня имена — проскриптя професорът. Вл. Писарски, ЖБЩ [еа].