ПРОСКРЍПЦИЯ ж. Ист. В древния Рим — списък на лица, които по политически причини били обявявани извън закона, без съд и присъда били избивани, а имуществото им конфискувано. След туй Сула съставил страшен смъртно наказателен разпис (проскрипция) на противниците си. Н. Михайловски и др., ОИ (привод), 331.
– От лат. proscriptio ‘надпис, предписание’.