ПРОСКУ̀БАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проскубя като прил. 1. Който е с рядка козина или има малко косми или пера, обикн. поради старост, болест; оскубан. По Прудище мучаха дръгливи крави и волове, поблейваха проскубани овце. Кр. Григоров, ТГ, 120. На миндера, постлан със сиво одеяло, се бе излегнала мършава проскубана котка, която повдигна лениво глава и след това отново я отпусна между предните си лапи. О. Бояджиев, П, 122. Край нас мина продавач на късметчета с латерна, обрамчена на гърдите .. Проскубан папагал клюмаше на рамото му. Бл. Димитрова, ПКС, 260. И тъкмо в тоя момент на най-голям и непоносим шум отвън се втурна запъхтян редакторът с оредялата, проскубана брадичка. Ив. Мартинов, ПМ, 40. Хлътнала бе и устата .., почти изчезнала зад проскубаните пожълтели мустаци. Б. Райнов, ЧЪ, 183. // За дреха от животинска кожа с косми — който е с редки косми, протрит поради продължителна употреба. Той имаше жалък вид. Кожената яка на връхната му дреха беше проскубана и изядена от молци, а ръкавите ѝ — оръфани. К. Петканов, ДЧ, 390. Някаква жена в проскубано кожено палто тръгна редом с него, като го заглеждаше с големите си подсинени очи. Ем. Манов, ДСР, 450. Проскубан калпак.
2. За местност — който е с малко, с бедна растителност; оскубан. Отляво — модерно, кокетно мотелче, отдясно — проскубани баири и срутени колиби из трънаците. Д. Дамянов, ПИЩ, 69. Кому се не ще вместо с храсталаци сухите, проскубани рътлини около Асенова крепост да бъдат покрити с една гъста, високостеблена гора? Н. Хайтов, П, 32. // За растителност — който е нарядко, тук-там по дадено място, по някаква местност; оскубан. По това време черказкото население продължаваше преследването на привързания балон. Мъжете .. се заизкачваха по следващия баир, .., осеян тук и там с проскубана растителност. Й. Радичков, ГП, 101. Савелий гледаше пред себе си долчинката като на длан — суха, изровена от пороите, с проскубани треви. Д. Рачев, СС, 259-260. Бреговете са обраснали с проскубан храсталак. Н. Хайтов, ШГ, 77.