ПРОСКУ̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проскубвам и от проскубвам се. Поиска ми се да се подстрижа и помолих надзирателя да ми разреши. Заведе ме той, но то не бе подстригване, а проскубване, от което ми потекоха сълзи. Сл. Трънски, Н, 16.
