ПРОСКЪ̀РЦВАМ, -аш, несв.; проскъ̀рцам, -аш, св., непрех. 1. Скърцам веднъж или няколко пъти, от време на време, понякога; изскърцвам. Звънец нямаше и той се принуди да почука. Никой не му отговори. Почука отново, този път по-силно. Вратата проскърца и се открехна. В. Лаптев, СС (превод) [еа]. — Никола, ти ли си? — попитал Костаки, когато дъските проскърцали. Н. Ферманджиев, РХ, 119. Креслото на Кристиан проскърцва от време на време, когато тя кръстосва крака. Ето ги двамата, съвсем близо един до друг. Н. Венова, ЛМ (превод) [еа]. Гуглев се извърна на другата си страна и болничното легло леко проскърца. Й. Попов, ТС, 44. Митко .. изскочи навън .. Стамен го последва. Снегът проскърцваше под краката им. Не срещнаха никого. Само вятърът ги блъскаше с меките си юмруци по лицата, свиркаше край ушите им. Ст. Вълев, КГБО [еа]. Дървените крила на мелницата се ширеха във въздуха неподвижни. Само сутрин и вечер, когато подухваше за малко тих ветрец, те се поклащаха лениво на своята ос и тъжно проскърцваха в тишината наоколо. Д. Талев, Съч. I [еа].

2. Прен. За каруца, кола и под. — движа се със скърцане. Под сребърното було на месеца се мъдрят дървесата около къщи .. Сетни ненакатранени кола проскърцаха татък зад плетищата; отсам-оттатък по тесния път залостят вече врати. П. Тодоров, Събр. пр I, 1957 [еа].

3. Прен. Прех. За човек — казвам нещо с дрезгав глас, наподобяващ скърцане. Загуби търпение, когато Божидар забарабани нервно по бюрото си .. и той проскърца неотстъпчиво: — Трябва да присъствам, когато човекът се обади повторно. Засега това е единствената следа към похитителите. Д. Петрунова, ГП [еа]. Гордо изпъчен, той [Фреди] се оглеждаше победоносно и проскърцваше заплашително: — Само да ми се мярнат пред очите! На парчета ще ги направя! Разбойници! Негодници! Ще ги науча аз тях как се краде царевица! Зл. Енев, ГП [еа]. — Обаждам се от колата си и няма да навлизам в подробности — рече Кабот .. Надявам се, че разбирате... — Разбира се, сър — проскърца Реймънд. — Ще направя всичко възможно. В. Лаптев, Х 6 (превод) [еа]. Той с леко покашляне прочисти гърлото си и с фалцет, имитиращ нейния глас, проскърца: — Миличък, обещай ми, че тази вечер няма да ме закачаш. Много съм уморена и умирам за сън. Т. Радевски, Пр [еа].

4. Прен. За взаимоотношения — не съм в добро състояние, съпътстван съм от неразбирателство, несъгласие, напрежение. По времето на Мица бракът ни вече беше започнал да проскърцва и аз с тъпа упоритост твърдях, че не искам деца, докато отношенията между нас са на ръба. Г. Господинов, ЕР [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)