ПРОСЛА̀ВА, мн. няма, ж. Прославяне, славене, възхваляване на някого или нещо заради изключителните му положителни качества или високата му стойност. — Та дойдох, чедо Радомире, .. да извлечем заблудените люде от еретическото блато за тяхно и наше спасение и за вечна прослава на Господа нашего отца. М. Смилова, ДСВ, 84-85. „Мисля си, син ми е в ристалището, разиграва жребеца си за прослава на рода ни.“ Ст. Загорчинов, ДП, 224. — Господи, благослови! Нека това дело да пребъде във вековете, щом е замислено за доброто и за прославата на българската държава! А. Гуляшки, ЗВ, 53. Обзе ме вълнение .. при слушането на Деветата Бетовенова симфония, когато хоровете възликуват за прослава на радостта. О. Василев, ЖБ, 36. Стиховете на Иван Вазов в прослава на българския език сложиха началото на богата художествена програма. Тр, 1981, бр. 256, 1. — Но за прослава кой е по-достоен / и заслужава лаврови венци? Ем. Попдимитров, СР, 27. // Самост. Възглас за възхваляване; слава. На Петлешков и поп Харитон — прослава. В. Марковски, ПЗ, 464.