ПРОСЛА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от прославя като прил. Който е придобил голяма слава, известност с делата си, с творчеството си или с качествата си; прочут, знаменит. Той [Бетховен] е бил твърде силен и прославен. В. Йонова и др., Б (превод), 40. Нягул Стефчов беше машинист по вършачките, майстор, прославен до Черноморието чак, човек неспокоен, но милостив и чист по душа. А. Гуляшки, ЗР, 358. Това интересуване на прославената селска красавица и умница към мене силно ме задяваше. Н. Попфилипов, РЛ, 57. Прославен герой. Прославен военоначалник. Прославена певица. Прославен спортист. Прославен род. Прославени артисти. ● Ирон. Взрете се в „Лист отбрулен“ или в „Безмълвна нощ“. Тъй много казано и с тъй малко думи — де у другите наши прославени бърборковци на словото? П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 179.