ПРОСЛАВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Прославяне, прослава. Ние допущаме до известна степен намесата на това егоистическо чувство в парадното прославление на нашите народни дейци. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 62. — Прекръсти се! .. — Защо, отче? Нито молитва съм прочел, нито пък има икона пред мене. Вярвай, върша кръстното знамение тъй както, мисля, и ти го правиш в прославление на Христа и на светците. Ст. Загорчинов, ДП, 52. То [богопочитанието] ся показва в любов кам Бога, .., в прославление името Божие. Хр. Данов, ППК (превод), 13.