ПРОСЛО̀ЙКА ж. 1. Социол. Обществена група, част от обществото, която се обособява, откроява със свои специфични социални, професионални или др. признаци. Еснафът и дребният собственик изобщо живееха вече в сложна обществена класова среда. Тази среда се разпадаше на обществени групи и слоеве (основни класи и прослойки), към които еснафът имаше различно отношение. Ив. Хаджийски, БДНН II, 7. Съчинителите и ревнителите на лозунга „Стига митинги, да си гледаме работата!“ се оказаха от една особена прослойка. Диал., 1990, бр. 7, 3. В Градската градина дохождаше да се весели, така да се каже, интелектуалната прослойка от Н-ската младеж — момчета и девойки от единното училище, от техникума по лозарство и овощарство. А. Гуляшки, ДМС, 117.
2. Геол. Относително по-тънък междинен пласт в земната кора. Донецкият басейн .. е изграден от 200 пласта антрацитни въглища, разделени с прослойки от морски утайки. М. Несторова, ДЗК, 40. Скалите окръжават полезните изкопаеми или се включват (вмъкват) в техните находища във вид на прослойки. Х. Попйорданов и др., ПИ, 15. // Разш. Спец. Изобщо по-тънък междинен пласт в нещо. Рехава неоформена съединителна тъкан .. образува прослойки между мускулите, под кожата, между някои органи. А. Гюровски, АЧ, 29. Понякога се поставя 1 % въглищен прах, при изгарянето на който между метала и формата се получава газова прослойка, намаляваща нагара. Л. Калев, ВТЛ, 16.
– От рус. прослойка.