ПРОСЛУ̀ЖВАМ, -аш, несв.; прослу̀жа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Служа, прекарвам на служба определено време някъде; изслужвам. Две години той прослужва войник. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 130. Беше завършил школата за запасни офицери, но до производството си в офицерски чин трябваше да прослужи още една година в казармата. Д. Ангелов, ЖС, 571. Рълев с удоволствие си спомняше трите месеца, които бе прослужил като инкасатор. Й. Попов, БНО, 90.
2. Рядко. Извършвам църковна служба; отслужвам. Тая печал беше някак далечна и тиха, сякаш не бяха те живи хора, а покойници, над които са пропели заупокойки, прослужили панахиди и парастаси и образите им са само спомен. Ст. Загорчинов, ДП, 195. прослужвам се, прослужа се страд.