ПРОСЛУ̀ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прослушвам и от прослушвам се. — Тая песен ще залее страната... — И значи? Бъди по-конкретен? — Ами... Значи... да я отделим за второ прослушване и... за евентуално награждаване, другарю Гандев. П. Незнакомов, БЧ, 81. Бетховен е бързал да чуе изпълнението на своята творба .. Решили прослушването да стане във Виена на 9 септември (1825 г.). В. Йонова и др., Б (превод), 125. Кандидат-студентите в Музикалната академия задължително се явяват на прослушване.