ПРОСМЍЧАМ, -аш, несв.; просмѝча, -аш, св., прех. Диал. Свличам, спускам, смъквам нещо надолу, през нещо. просмичам се, просмича се страд.
ПРОСМЍЧАМ СЕ несв.; просмѝча се св., непрех. Диал. Свличам се, смъквам се, промъквам се през нещо. Ей реката, бъбли си по своему, плиска змийски лъкатушния бряг и бързо се просмича под обвисналите върху ѝ загрижени ели. А. Страшимиров, А, 545-546. Из вишините на голата планина се просмичаше вече гъста вечерна мъгла и обхващаше разпилените къщи. А. Страшимиров, Съч. І, 65.