ПРОСМУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от просмуча и от просмуча се като прил. 1. Силно пропит, прояден от влага, прогнил. Един стар каик е затънал на отсамния бряг в зеленикавата вода, с просмукани сиви дъски и тънък пласт тиня на дъното. З. Сребров, Избр. разк., 230. Откъде по-напред да започнем, от покрива ли, който така тече, или лошите мазилки, от напуканите мозайки, от просмуканите канализационни тръби. ВН, 1961, бр. 2943, 2.
2. Прен. Остар. Разложен, разпадащ се. Ще ли останат под управлението на една просмукана и гнила държава .. онези християнски народи, които искат да влязат в небесните врата на истинската европейска образованост. НБ, 1876, бр. 27, 107.